Под ,,фирма” не следва да разбираме търговските дружество по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Понятието ,,фирма” от латинското firmare, означава дамга, подпис, отпечатък. Фирмата представлява наименованието, под което дружеството извършва своята дейност. За целите на настоящия труд ще разгледаме видовете търговски дружества по смисъла на ТЗ и процедурите по техните регистрации (вписвания в Търговския регистър). 

Легална дефиниция на понятието ,,търговско дружество” намираме в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ТЗ. Съгласно закона ,,търговското дружество е обединение на две или повече лица за извършването на търговски сделки с общи средства.” Законът позволява в определени случаи търговско дружество да се учреди и от едно лице (ЕАД и ЕООД). Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 изброява кои са видовете търговски дружества по смисъла на ТЗ. Те са пет на брой, като фактическия състав по тяхното учредяване (регистрация) е различен за всеки един от тях: 

• Събирателно дружество (СД); 
• Командитно дружество (КД); 
• Дружество с ограничена отговорност (ООД); 
• Акционерно дружество (АД); 
• Командитното дружество с акции (КДА). 

Събирателното дружество (СД) е дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Следва да отбележим, че съдружниците в СД отговарят солидарно и неограничено. Първият етап от процедурата по учредяване на СД е сключването на учредителния договор. Договорът следва да е задължително в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите. Вторият етап по учредяването е вписването на дружеството в Търговския регистър. Следва да бъде подадено заявление за вписване, което се подписва от всички учредители. Към заявлението се прилагат и учредителния договор и образец от подписите на лицата, които според договора ще представляват СД. 

Легална дефиниция на командитното дружество (КД) намираме в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ТЗ. Съгласно нормата: ,,КД се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.” Тук идва и основната разлика между КД и СД. При СД съдружниците отговарят солидарно и неограничено, докато при КД имаме наличието на ограничено и неограничено отговорни съдружници. Неограничено отговорните съдружници се наричат комплиментари, а ограничено отговорните се наричат командитисти. 

Възникването на КД се предшества от сключването на учредителен договор. Договорът следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Командитното дружество се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си. Особеност на КД е, че в управлението на дружеството участват по правило неограничено отговорните съдружници (комплиментарите). Вписването в търговския регистър има конститутивно действие. От момента на вписването КД възниква като правен субект (юридическо лице). 

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е уредено в чл. 113 и следващи от ТЗ. Разпоредбата на чл. 113 гласи, че: ,,ООД може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.” Фактическият състав по учредяването на ООД условно бихме могли да го разделим на три етапа:  

• сключване на дружествен договор; 

• заплащане на поетите основни дялове; 
• вписване на дружеството в Търговския регистър. 

Дружественият договор се сключва в обикновена писмена форма и следва да съдържа определени рекзивити, като например: 

• фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството; 
• предмета на дейност и срока на договора; 

• името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците и др. 

Вторият задължителен етап по учредяването на ООД е заплащането на поетите основни дялове. Това задължение произхожда от факта, че ООД е капиталово, а не персонално дружество (СД и КД). Дружеството трябва да формира предвидения от закона капитал, който не може да бъде по-малък от 2.00 лв. Третият етап е вписването на дружеството в Търговския регистър, което има конститутивно действие (дружеството възниква от момента на своето вписване). 

Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ТЗ, акционерно (АД) е дружеството, чийто капитал е разделен на акции, като АД отговаря към кредиторите с имуществото си. Както споменахме по-рано търговските дружества се делят основно на два вида: персонални (СД, КД) и капиталови (ООД, АД, КДА). Акционерното дружество спада към втората група. АД може да бъде и еднолично (ЕАД). АД се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Учредителят може да бъде представляван от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа (арг. чл. 163, ал. 1 от ТЗ). Уставът следва да задължително да съдържа: 

• фирмата, седалището, адреса на управление на дружеството; 
• предмета на дейност и срока, ако е определен такъв; 

• размера на капитала, както и частта от него, която трябва да се внесе при учредяване на дружеството, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; 
• органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им; 
• вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; 
• преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат; 
• условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова; 

• начина на разпределение на печалбата; 
• начина на свикване на общото събрание; 
• други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството. 

За да се впише АД в Търговския регистър е нужно: 

• уставът да се приеме; 

• да се запише целият капитал; 
• да се внесе предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в него емисионна стойност на всяка акция; 
• да се избере съвет на директорите, надзорен и управителен съвет; 
• да е ясна системата на управление. 

Командитно дружество с акции (КДА) е уредено в чл. 253 и следващи от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ТЗ ,,КДА се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3”. В юриспруденцията се приема, че КДА е хибридно (смесено) капиталово дружество. В неговата правна характеристика се наблюдават елементи, както от АД (капиталово дружество), така и от КД (персонално дружество).  

По подобие на КД отново са налице два вида съдружници – комплиментари (неограничено отговорни) и командитисти (ограничено отговорни). Основната разлика между КД и КДА е в това, че  капиталът на дружеството е разпределен в акции. Вземанията на кредиторите са гарантирани както от имуществото (капитала) на самото дружество, така и от имуществото на комплиментарите. 

За да бъде учредено КДА е необходимо да има поне трима командитисти (ограничено отговорни) и един комплиментар (неограничено отговорен), т.е. са нужни поне четирима учредители. За разлика от останалите търговски дружество при КДА имаме наличието на два учредителни акта (устав и договор). Институтът на ,,подготвителния договор” е задължителен етап от учредяването на КДА (за разлика от останалите дружества, където е факултативен). Уставът се изготвя от комплиментарите и следва да има съдържанието на устава на АД и учредителния договор на КД.