Държавно управление. Разделение на властите

Действащата Конституция от 1991 г. гласи, че България е република с парламентарно управление и цялата държавна власт произтича от народа. Формата на държавно управление определя начинът, по който са  структурирани висшите държавни органи. В Конституцията е заложен ,,принципът за разделението на властите”. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от КРБ държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Върховния орган на законодателната власт в Република България е Народното събрание (НС). НС осъществява законодателната власт, както и упражнява парламентарен контрол върху Министерски съвет. Нормата на чл. 84, т. 1 от КРБ гласи, че НС приема, изменя, допълва и отменя законите. Парламентът се избира за срок от 4 години и в състава му влизат 240 народни представители. НС организира и осъществява своята дейност въз основа на КРБ и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). ПОДНС от своя страна е нормативен акт с ранг на закон.  

Върховния орган на изпълнителната власт в Република България е Министерският съвет (МС). Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КРБ МС ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Правителството се избира пряко от Народното събрание вследствие на процедура, която се провежда от президента и отделните парламентарни групи. След успешно проведената процедура правителството получава доверието на парламента. Народното събрание упражнява парламентарен контрол върху Министерският съвет. МС се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Премиерът ръководи и координира общата политика на правителството. Конституцията дава правомощието на кабинетът (МС) да поиска от парламента да му бъде гласуван вот на доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението следва да бъде прието с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. Искането за вот на доверие от НС е рядкост в съвременния ни парламентаризъм. Това се дължи на обстоятелството, че в случай, че МС не получи исканото доверие, министър-председателят (премиера) подава оставката на правителството. Чл. 111, ал. 1 от КРБ изброява случаите при, които правомощията на МС се прекратяват, а те са: 

  • с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; 
  • с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; 
  • при смърт на министър-председателя. 

Правителството в България може да бъде: редовно, в оставка, или служебно. 

Следва да отбележим, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 право на законодателна инициатива (да внасят законопроекти) имат, както всички народни представители така и Министерски съвет. Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на НС. Правителството осъществява и нормотворческа дейност. Въз основа и в изпълнение на законите приети от НС, правителството приема редица подзаконови нормативни актове (постановления, разпореждания и решения). С постановления МС приема и правилници и наредби. Министрите от своя страна издават правилници, наредби, инструкции и заповеди (арг. чл. 115 от КРБ). 

Съдебната власт осъществява правоприлагане. Правосъдието в Република България се осъществява в името на народа. Правораздаването се осъществява от:  

  • Върховния касационен съд (ВКС); 
  • Върховния административен съд (ВАС);  
  • апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.  

Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяването на своята дейност се ръководят единствено от закона. Съдебната власт осъществяват контрол за законност на актовете и действията на органите на изпълнителната власт.  

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) прокуратурата на Република България е единна и структурата и е в съответствие с тази на съдилищата.  

Прокуратурата се състои от:  

  • Главен прокурор; 
  • Върховна касационна прокуратура (ВКП); 
  • Върховна административна прокуратура (ВАП); 
  • Национална следствена служба (НСС); 
  • апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни 

Върховния административен орган на съдебната власт е Висшият съдебен съвет (ВСС). ВСС се състои от 25 членове с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право (арг. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от КРБ). Членовете по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор (тримата големи), назначени с указ на президента на републиката.