Закони и Кодекси

Легална дефиниция на понятието ,,закон намираме в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Разпоредбата гласи, че ,,законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. В системата на йерархията на нормативните актове закона, наред с кодекса е подчинен единствено на Конституцията и на международните договори по чл. 5, ал. 4 от КРБ. Чрез закона се уреждат трайни обществени отношения (гражданскоправни, наказателноправни, публичноправни). Освен това той (законът) има за цел да конкретизира, абстрактно регулираните обществени отношения в Конституцията. Като пример бихме могли да посочим разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от КРБ. Съгласно Конституцията ,,Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Тази норма прокламира едно от основните права на човека, а именно правото на труд. Конституционноправната норма урежда правото на труд по един доста абстрактен начин. Тези трайни обществени отношения (трудовоправните) следва да се конкретизират и уредят със закон. В настоящият пример този закон (или по-скоро кодекс) е Кодекса на труда (КТ) от 1987 г. КТ подробно урежда трудовите отношения между работника/служителя и работодателя, както и останалите  отношения, непосредствено свързани с тях (арг. чл. 1, ал. 1 от КТ). Кодексът също така цели осигуряването на свободата и закрилата на труда, както и осигуряването на справедливи и достойни условия на труд (арг. чл. 1, ал. 3 от КТ). Като друг пример бихме могли да посочим разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от КРБ. Конституцията гласи, че ,,Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, като редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.” Редът за организирането и провеждането на събрания и манифестации е регламентиран в Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) от 1999 г. В съответствие с чл. 43, ал. 1 и 2 от КРБ, разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСММ гласи, че: ,,В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които: носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети”. 

Закона е основния източник на правото. Законодателната дейност в Република България сe осъществява от Народното събрание. Парламента е върховния орган на законодателната власт. Като такъв той приема по определена процедура, описана в Конституцията на Република България (КРБ), Закона за нормативните актове (ЗНА) и Правилника за организация и дейност на Народното събрание (ПОДНС) законите в страната. Разпоредбата на чл. 84, т. 1 от КРБ гласи, че: ,,Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите” 

Следва да отбележим, че правото на законодателна инициатива принадлежи на всеки народен представител и на Министерския съвет, като законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ПОДНС гласи, че: ,,Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.” По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание (арг. чл. 76, ал. 2 от ПОДНС). В 15-дневен срок президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане. Това искане не може да му бъде отказано (арг. чл. 101, ал. 1 от КРБ). При второто гласуване парламента следва да приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители (арг. чл. 101, ал. 2 от КРБ). Повторно приетия закон следва да се обнародват в „Държавен вестник” не по-късно от 15 дни след приемането им. Законите се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок (арг. чл. 5, ал. 5 от КРБ). 

Законът е основния източник на правото. През вековете той постепенно е заместил останалите обществени регулатори в лицето на религията, морала и етиката. Той съдържа общи правила за поведение и е насочен към неопределен брой субекти на правото (физически лица, юридически лица и държавата) и има задължителна сила. В заключение ще цитирам известният германски философ Имануел Кант, който е казал: ,,Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.