Преди да разгледаме темата свързана с йерархията на нормативните актове, първо трябва да си отговорим на въпроса: Какво е нормативен акт? Легална дефиниция на понятието ,,нормативен акт” намираме в разпоредбата на чл. 1а от Закона за нормативните актове (ЗНА). Чл. 1а от ЗНА гласи, че ,, нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган.” Нормативни актове се издават, както от законодателната, така и от изпълнителната власт. Нормативни актове могат да издават само и единствено органите, предвидени от Конституцията на Република България, или от закон. Следва да отбележим, че нормативните актове издавани от изпълнителната власт (наредби, правилници, инструкции) имат за цел да организират и подпомогнат прилагането на законите издавани от законодателната власт (Народното събрание). 

Възниква въпроса: Каква е разликата между кодекс, закон и подзаконовите нормативни актове (наредби, правилници, инструкции)?  

Легално определение на понятието ,,кодекс” намираме в разпоредбата на чл. 4 от ЗНА. Нормата гласи, че ,, кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял.” Като примери за кодекси в действащото ни национално законодателство бихме могли да посочим: Кодекса на труда (КТ); Наказателния кодекс (НК); Кодекса за социално осигуряване (КСО), Семейния кодекс (СК) и др. 

Законът от своя страна е ,,нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.”(арг. чл. 3, ал. 1 от ЗНА). Примери: Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); Закона за собствеността (ЗС); Закона за наследството (ЗН); Закона за лицата и семействата (ЗЛС); Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и др. 

Министерският съвет (МС) в качеството си на централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност издава постановления: 

• когато приема правилници, наредби или инструкции; 
• когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. 

Правилникът е ,,нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.”(арг. чл. 7, ал. 1 от ЗНА) Примери: Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП); Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП); Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) и др. 

Наредбата е ,,нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.” (арг. чл. 7, ал. 2 от ЗНА) Примери: Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС); Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и др. 

Инструкцията е ,,нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.” (арг. чл. 7, ал. 3 от ЗНА) Примери: Инструкция за ползване на електронни административни услуги, предоставяни от Агенция за социално подпомагане и др. 

Йерархията на нормативните актове е пирамидална. Принципът е, че нормативен акт от по-ниска степен не може да противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Законите не могат да противоречат на Конституцията, тъй като тя e позиционирана на върха на йерархията. Същото се отнася и за подзаконовите нормативни актове (правилници, наредби, инструкции) на изпълнителната власт по отношение на законите. В случаите, когато е налице явно несъответствие се прилага нормативния акт от по-висок ранг. 

Както отбелязахме по-рано Конституцията на Република България е на върха на йерархията. Тя обаче урежда по един доста абстрактен начин отделните видове обществени отношения. Поради тази причина е нужно детайлизиране на правната уредба на тези отношения, чрез кодекси, закони и подзаконови нормативни актове. 

След Конституцията се нареждат международните договори по чл. 5, ал. 4 от КРБ. Това са тези международни договори, които са ратифицирани по конституционно установения ред, обнародвани и влезли в сила за Република България. Те са част от вътрешното ни законодателство и имат предимство пред нормите на националното законодателство. При противоречие между нормите на вътрешен нормативен акт и международен договор ще се приложи последния. 

На следващо място са кодексите и законите. Те имат една и съща юридическа сила. Разликата е единствено в предметния им обхват. Както отбелязахме по-рано кодекса урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Неговият предметен обхват е много по-обширен от този на закона. 

На следващо място са подзаконовите нормативни актове (наредби, правилници и инструкции). Това са актове на органите на изпълнителната власт. Разпоредбата на чл. 114 от КРБ гласи, че ,,въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.” Министрите от своя страна издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. 

Подзаконови нормативни актов приемат и органите на местното самоуправление (общински съвет) по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).