Конституцията на Република България (КРБ) от 1991 г. е четвъртата поред конституция в българската история. Година след Освобождението на България от османско робство е приета първата българска конституция – Търновската конституция (16-ти април 1879 г.). Тя действа в продължение на 68 години след, което е заменена от Конституцията на Народна република България от 1947 г., или по-известна като Димитровската конституция. През 1971 г. е приета третата българска конституция – Живковската конституция, която е действала до приемането на настоящата КРБ. 

Конституцията на Република България е основен и върховен закон на държавата. Чрез своите норми, които имат непосредствено действие (чл. 5, ал. 2) тя урежда широк кръг обществени отношения касаещи формата на държавно управление и  държавно устройство, функциите на отделните власти (законодателна, изпълнителна и съдебна власт), основните права и задължения на гражданите и др. КРБ в своя преамбюл определя Република България като демократична, правова и социална държава. На върха на йерархията на нормативните актове седи именно Конституцията. България е правова държава и като такава тя се управлява според Конституцията и законите на страната (арг. чл. 4, ал. 1 от КРБ). Другите закони не могат да противоречат на Конституцията (арг. чл. 5, ал. 1 от КРБ). Разпоредбата на чл. 8 от КРБ урежда ,,принципът за разделението на властите”. Съгласно Конституцията ,,държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”. Според Шарл дьо Монтескьо ,,едната власт възпира другата”, като по този начин се гарантира самостоятелността и независимостта на всяка отделна власт. 

Законодателната власт приема, изменя, допълва и отменя законите в държавата (арг. чл. 84, т. 1 от КРБ). Законодателната власт в България се осъществява от Народното събрание (парламента). То се избира за срок от 4 години и в състава му влизат 240 народни представители. Кандидатът за народен представител следва да отговарят на определени изисквания: 

• да е български гражданин (без чуждо гражданство); 
• да е навършил 21 години; 
• да не е поставен под запрещение; 
• да не изтърпява наказание лишаване от свобода 

Функциите на Народното събрание са щателно изброени в разпоредбата на чл. 84 от КРБ: 

• приема, изменя, допълва и отменя законите; 
• приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; 
• установява данъците и определя размера на държавните данъци; 
• насрочва избори за президент на републиката и др. 

Министерският съвет (МС) е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Конституцията гласи, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите (арг. чл. 105, ал. 1 от КРБ). Министерският съвет (МС) осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили (чл. 105, ал. 2 от КРБ). Министерският съвет (МС) се състои от министър-председател (премиер), заместник министър-председатели и министри. Премиерът ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Министрите от своя страна ръководят отделни министерства, като например: 

• Министерство на вътрешните работи (МВР); 
• Министерство на външните работи (МВнР); 
• Министерство на електронното управление (МЕУ); 

• Министерство на енергетиката (МЕ); 
• Министерство на здравеопазването (МЗ); 
• Министерство на туризма (МТ); 
• Министерство на финансите (МФ); 
• Министерство на труда и социалната политика (МТСП); 

• Министерство на правосъдието (МП); 
• Министерство на околната среда и водите (МОСВ); 
• Министерство на отбраната (МО) и др. 

Съдебната власт осъществява правораздавателна дейност. Тя защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (правните субекти) (арг. чл. 117, ал. 1 от КРБ). Съдебната власт е независима, като при осъществяване на своята дейност съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само и единствено на закона (чл. 117, ал. 2 от КРБ). Правораздаването се осъществява от: 

• Върховния касационен съд (ВКС); 
• Върховния административен съд (ВАС); 
• апелативни съдилища; 
• окръжни съдилища; 
• военни съдилища; 

• районни съдилища. 

Със закон се допуска създаването на специализирани съдилища (чл. 119, ал. 2 от КРБ). 

Прокуратурата от своя страна следи за спазване на законността, като: 

• ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 

• може да извършва разследване; 
• привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 
• упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки; 
• предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове; 
• в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. 

По отношение на следствените органи уредбата им в КРБ e доста лаконична. Разпоредбата на чл. 128 от КРБ гласи, че те са в системата на съдебната власт и осъществяват разследването по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. 

В заключение следва да отбележим, че през годините КРБ е претърпяла множество изменения и допълнения (през 2003; 2005; 2006; 2007 и 2015 г.). Юриспруденцията разделя условно конституциите на два вида (твърди и гъвкави) според сложността на процедурите по тяхното приемане, изменение и допълнение. Като твърди определяме тези конституции, които се приемат, изменят и допълват от специален орган, процедурата за тяхното приемане и изменение е сложна или се изисква квалифицирано мнозинство. Конституцията на Република България от 1991 г. я определяме като твърда. Според едни виждания КРБ е изгубила своята актуалност и е нужно приемането на изцяло нов върховен закон. Други пък твърдят, че Конституцията от 1991 г. успешно се адаптира към динамичните промени в обществените отношения, както на национално, така и на европейско ниво. Кое е вярно? Единствено времето ще покаже.